| Сталин - лицето на терора |
|
Страница 1 от 6 В ранната утрин на 2 март 1953 г., най-могъщият човек в света умираше .... сам. Как е възможно човек, боготворен от милиони, да бъде оставен да умре сам и безпомощен? Сталин беше изградил една цяла империя върху основите на терор, оправдан в името на политическата вяра и чрез него управляваше своята страна, правителство, партия, дори семейството си. Не пощади и своите лекари, от които в този миг се нуждаеше спешно. Сега нямаше никой, достатъчно смел, било той приятел, съпруга, дете, любовница, който да влезе в личния свят на Йосиф Сталин. Сталин сам беше станал жертва на своя терор. Когато умира, Сталин вероятно е бил най-известният човек на Земята. Няма лидер в света, който да го превъзхожда по популярност. В Съветския съюз ликът и името му са навсякъде и върху всичко. Бе се превърнал в жива икона. Над 160 милиона хора чувстват, че го познават лично. Но човека, когото те са познавали, бе измислен. Истинският бе смесица от противоречия. Диктатор, който бе недостъпен, преследван от своята параноя. Сталин използва терора по-рационално от когото и да било друг лидер. Вярата му в политическата идея унищожава живота на десетки милиони. И въпреки всичко, постиженията му са като опиум за народа му, до самия край. Как да разберем човека, създал една от най-великите нации, и въпреки това унищожавал безсърдечно своя народ, включително и членове на семейството си? Сталин произхожда от южна Грузия. Селцето, в което се ражда, Гори, е по-близо до Багдад, отколкото до Москва. Тук, на юг, вилнеели бандити, земя на племена и кръвопролития. Кръстили го Йосиф Висарионович Джугашвили, може би за последен път някой го наричал така, като се изключат учителите му и полицията. Майка му, Кеке, го наричала Сосо: кратко име, за малко момче. Сосо израснал в пълна мизерия – семейството живеело под наем в една стая от двуетажна къща. Три от децата починали след раждането. Кеке била силно религиозна жена и вложила в единствения си оцелял син всичките си представи за благочестие и изкупление. Мечтата й била да го направи свещенник. Но животът на Сосо бил помрачен от баща му. Висарион Джугашвили бил обущар и пияница. Малкото пари, които изкарвал, давал за алкохол, а когато се прибирал у дома, макар и доста рядко, създавал неприятности. Биел жестоко сина си, което породило у момчето желаниетоникога вече да не позволи да е губещият, а винаги да е победителят. Сосо е могъл да потъне в мизерията на Грузия през 19 век. Но той бил издърпан от тъмнината от много властен покровител. Якоб Егнаташвили бил сбъднатата молитва на Кеке, и не само това. Говорело се, че богатият търговец е истинският баща на Сосо. Егнаташвили се отнасял към него и към майка му като към свое семейство, а Сталин от своя страна ги подкрепял до края на живота си. Баща или кръсник, за Кеке покровителството на Якоб означавало, че Сосо ще може да се изучи и подготви за религиозното си поприще. Ръкополагането му за свещеник щяло да въведе Сосо в един от най елитарните слоеве на царска Русия. Това била наградата, която Кеке мечтаела за своя единствен син, който вече блестял като ученик. Родната Грузия била част от огромната Руска Империя. В училище това означавало един език и Сосо бил принуден да изостави майчиния си грузински, а вместо това да чете и пише на руски. Той бил борец. Бил най малкият, но най-жилав и най-умен. На 16-годишна възраст спечелил стипендия в православната семинария в Тбилиси. Пътят от бедността към духовенството за него вече бил отворен, но пътуването щяло да бъде много трудно. Семинарията в Тбилиси не е била само център за изучаване на християнството. Тя е била и главният университет на Грузия за обмяна, обсъждане и унищожаване на идеи. Сосо и неговите състуденти открили една нова религия. Идеите на Карл Маркс съвсем наскоро били публикувани в Русия, най-напред в Семинарията в Грузия. Ръководството на семинарията сигурно е било разтревожено от увлечението на Сосо по новите идеи. Помпозната елегантност на двореца на Николай Втори е била лъскава маска, зад която се криела абсолютната монархия, в която на няколко пъти успели да пробият пусналите корен в цяла Европа нови идеи за демокрация. Това бил нездрав режим, който си служел с мрежа от тайна полиция, за да потуши протестите. Сосо бил обсебен от идеята на Маркс, че царете ще бъдат пометени от междукласовата война. Религиозната му вяра била подкопана от суровия режим в семинарията. Когато станал на 20 години, младият грузинец не можел повече да служи на Бог и на руския цар. Според архивните документи той не се явил на някакъв изпит и бил изключен. Каквато и да е истината, той вече бил намерил по-високо призвание. Приемането на нова вяра изисквало и нова идентичност. Сосо бил мъртъв. Нарекъл се Коба, името на грузинския Робин Худ. Мисията на революционера Коба била да разпространява новото евангелие сред работниците - тези които най-много можели да спечелят от марксизма. В черноморското пристанище Батуми имало стачка, която довела до масови арести. Той намерил мисията си. Помогнал да се организират протести пред казармите, където били държани стачниците. Полицията стреляла по тълпата, 15 стачници били убити, Коба за първи път бил регистриран в полицията. През юли 1903 бил осъден на 3 години заточение в Сибир. Ако семинарията в Тбилиси е била училище за революционери, то неговият университет бил Сибир. Тук той срещнал активисти хард лайнери, които наричали себе си болшевики. Коба лесно се измъкнал от заточението и отишъл в Тбилиси. Страхът да не бъде заловен наново, бил притъпен от нова страст. Влюбил се в местно момиче на име Като Сванидзе. Изборът му бил странен за един революционер. Майка му искала да се венчаят в църква и забележителното е, че той се съгласил, въпреки че, както изглеждало, Бог и Коба нямало вече какво да си кажат. За учудване на своята млада съпруга, като партиен активист, Коба агитирал работниците по цял ден. Той никога не бил у дома, а винаги на път. През 1905 Николай Втори бил почти свален от трона. Всички големи градове били залети от стачки. Селяните започнали да се бунтуват срещу своите феодали. Революцията била на прага. Неуспешното въстание родило нови герои за Коба. След няколко седмици, той заминал за Финландия с подправени документи, за да се срещне с Владимир Илич Ленин.
» 5 Коментари
1"Фактическа грешка"
на Wednesday, 27 August 2008 07:20от Димитър Берия наследява Ежов на поста Министър на вътрешните работи, а не е убит заедно с него на 4 февруари 1940г., както пише в статията. Берия е неотлъчно до Сталин до смъртта му. Той отговаря за програмата за създаване на Съветската атомна бомба. Берия е разстрелян след смъртта на Сталин през 1953г.
2"stalin"
на Tuesday, 25 November 2008 20:08от malin ima li nqkakvi svedeniq ot kakvo umira stalin. edna ot versiite e 4e e bil ubit ot cru 3 dni predi smartta mu da bade obqvena
3Коментар
на Saturday, 13 June 2009 09:34от теодор статията е написана, като приказка.тя не дава ясна картина за събитията през този период.
4"Йорданов"
на Wednesday, 17 June 2009 09:23от Валентин Що за глупост-Троцки убит с ледена висулка.Да не се е рязхождал зиме по софийските улици.Убит е с алпинистки пикел-ледокоп.Има много грешки.Спрях да го дочитам.
5"СТАЛИН- Името на века!"
на Monday, 07 September 2009 16:11от Сашо Радев Стоманеният Двадесети век е адекватен на СТАЛИН! Този човек спаси Руската империя от разпад, както Австроунгарската и други! Създаде уникалната Съветска империя, с помоща на Пролетарския интернационализъм - Интерна Международния национализъм и осигури половин вековен мир, в ЕВРОПА!. Той е предвестник на Глобализацията /КОМУНИЗМА/, която ще настъпи след Третата Световна Война. След Първата в ССР и Монголия; след Втората в половината Свят, заедно с Китай; след Третата в целия СВЯТ!
» Напиши коментар
|
||||||||
| < Предишна | Следваща > |
|---|
