Няма коментари до този момент.
Начало 
Статии Цивилизации Египет - най-ранната държава и империя
Статии Цивилизации Египет - най-ранната държава и империя | Египет - най-ранната държава и империя |
|
Страница 1 от 2
Преди около 15 000 години в климата на северното земно полукълбо настъпват промени. Ледниковият период в Европа, между Атлантическия океан и Урал постепенно отстъпва пред настъпилото затопляне. Между Южна Европа и Северна Скандинавия ледниците започват да се топят. Тези промени се отразяват на климата в Северна Африка. Там дъждовните периоди се сменят с постепенното засушаване. Огромната територия на Сахара, южно от географската област Судан, се превръща от богата на пасища степ в скалиста и пясъчна пустиня. Населението на плодородните степи, съставено от ловци и събиратели на плодове, кореноплодни и на съестни растения, се оттегля към големите водоизточници – езерата в днешен Южен Алжир, в днешен Судан и към пълноводната река Нил. В северното долно поречие на реката през VІІ – V хил. пр. н. е. се събират етнически различни групи от хамитския Юг и от семитския Север на Африка. По това време северното поречие на Нил е блатиста и опасна за живеене земя. Африканската природа представлява сериозна пречка пред заселилите се близо до Нил хора – отровни змии, крокодили, скорпиони, гепарди и лъвове обитават блатисто-мочурливите територии на днешния Египет. В течение на три хилядолетия хората, които първоначално основават селищата си на високите хълмове и по високите брегове около речната долина, постепенно култивират неплодородната земя и я превръщат в една от най-плодородните земи в света. През VІІ – VІ хил. пр. н. е. стопанството в Египет е основано на постиженията на развития каменен век, на неолита или на новокаменната епоха. Хората вече изработват чукове и тесли от полиран и снабден с отвори за дръжки камък вместо кремъчни и обсидианови сечива брадви. Това увеличава производителността на труда и дава възможност на хората да обработват по-големи количества дървен материал и да създадат първите дървени сгради. Новите сечива и дървеният материал позволява на хората да развият наблюденията си за отглеждането на растения и животни. Появяват се земеделието и скотовъдството, а дървените инструменти – мотики, дървени рала, както и оградите на помещения за отглеждане на животните, оборите, дават възможност да се премине от лов и събирачество към произвеждащо стопанство, реколтата и продуктите от които могат да са охраняват и съхраняват. Плодородната земя, богатите пасища и природната затвореност на долината на река Нил, обградена от пустини, осигуряват мирно развитие на населението от двете етнически групи, които постепенно създават едно общо езиково семейство. Редица селища, като Ком Омбо в Горен или Южен Египет имат непрекъснат живот около 4-5 хилядолетия. От V в. пр. н. е. оформената племенна общност на предците на древните египтяни навлиза в каменно-медната (енеолитна или халколитна) епоха, която е позната по името на днешното селище Бадари, като бадарийска култура. С откриването на медта като метал се увеличават производствените възможности на хората. Това позволява да се обработват и каменни съдове и да се добиват по-големи количества дървен материал. През това време са прокопани първите напоителни канали, създадени са измазани с глина зърнохранилища, а дивата котката е опитомена. През първата половина на ІV хил. пр. н. е. египетските селища стават по-големи и това увеличава производствените възможности на селските общности. Появява се разделението на обществото на по-богати и на по-бедни хора и свидетелство за това са откритите златни украшения и първите египетски знаци за собственост. Натрупването на излишъци в производствата, както и на големите реколти, правят селищата на съседните племена привлекателно място за ограбване. Войната постепенно се превръща в занаят, който носи много високи доходи от плячка на животни, зърно и отвлечени хора-роби. Войната като занаят довежда до направата на първите защитни стени от дървени греди (гр. палисада). Те са издигнати върху пръстени насипи, които са обградени с ровове. Увеличават се и възможностите на хората да получават по-високи температурни градуси за обработка на материали. По-добре изпичаните в пещи глинени съдове вече не са сиво-черни, а червено-кафяви. Този период е известен по името на египетското селище Ал-Амра като амратски. През втората половина на хилядолетието отново нараства площта на египетските селища. Този период е известен по името на египетското селище Герзе като герзейски. Развитието на металната технология ускорява създаването на сечива от мед – медни брадви, ножове, кинжали, върхове на стрели и копия. Този факт води до повишаване на производителността на човешкия труд и до развитие на войната като занаят. През амратския период египтяните създават басейновата система за напояване, като обграждат с пръстени валове придошлите през май води на р. Нил. Тази иригационна система спомага и за задържането на минералните и органични вещества във водата, които правят извънредно плодородна египетската земя. През този период се увеличават имуществените разлики между бедните и богатите. Това намира отражение в писмените паметници на египтяните – знакът за благородство е и знак за богатство, измеримо в стада, и представлява изображение на лежащо с подвити крака теле със знак за собственост на врата му. Около 3 000-та година пр. н. е. противоречието между бедните и богатите е узаконено със създаването на държавата. Разделеният на два военноплеменни съюза – на Северен и Южен – Египет води продължителни и кръвопролитни войни. Двата военноплеменни съюза се намират на еднакво равнище в своето обществено-икономическо развитие преди 3000-та година пр. н. е. – те са в стадий на военна демокрация. Техните вождове са изборни и затова в староегипетския паметник от времето на ІV (V) египетска династия, известен като Палермския камък, са споменати само имената им, без титли и без титлата цар, единствено с определители за владетели и управляващи. Египетският жрец Мането(н) (ІV в. пр. н. е.), който написва на старогръцки съчинението “История на Египет”, определя първата форма на управление на египтяните като Базилея. В старогръцкия понятиен апарат базилея, по определението на Аристотел в труда му “Политика”, означава управление на свободни, а базилевсът е вожд-военачалник, върховен жрец и съдия, но е и изборен. Най-ранните сведения за тези вождове без титли ги определят като следващи бог Хор. Южен или Горен Египет има повече икономически възможности, които са осигурени от високо продуктивното животновъдство. Постепенно той преминава в настъпление на север. При вождовете цар Скорпион и Нар мер Южен Египет завладява земите на Северен Египет до делтата на р. Нил. Но страната е обединена едва при следващия южноегипетски военен вожд Хор–Аха (от египетски – бог Хор-Боец), който завзема и основните земи на северяните в труднодостъпната делта на реката. За завоеванието си Хор-Боец получава царското име Основател (египетски – Мен). За установяването на властта на едно родово общество над друго са необходими органи, които родовият строй не притежава до този момент. Към времето на Менес и на неговите преки наследници в Египет за първи път се появява титлата цар. Създадени са окупационни гарнизони, населението на покорените области насилствено е организирано в трудови отряди и изпълнява задачи в интерес и полза на завоевателите. Необходимостта от поддържане на завоюваните племена със сила променя и характера на властта на военния вожд. Той вече не е избиран от целия народ по демократичен начин. Обществото с демократична организация и военен дух, което американският етнолог от ХІХ в. Луис Х. Морган нарича военнодемократично, престава да съществува. Египетската държава обхваща територията на цялото северно поречие на река Нил и Синайския полуостров в Азия. Управлението на държавата се осъществява от цар на обединените Северен и Южен Египет и от негов заместник (египетски – чати). Управлението е наследствено или династично. Според споменатия вече египетски жрец Мането(н) в Египет управлява едно “вождество” и 29 династии (гр. дюнастейа – власт на малко над много хора). Населението на страната е свободно и организирано в областна администрация (гр. номос – област). Свободните бедни и богати хора са обединени от възможността, която им дава държавата, да преодолеят противоречията помежду си, като ги насочат към ограбване на съседите. Но и тази държавна политика, която предполага равностойно участие в подялбата на плячката, не е спазвана от оформилата се политическа класа на управляващите знатни, които заграбват по-голямата й част. Тази неравностойна политика не позволява на незнатните египтяни да компенсират резултата от продължителното отсъствие от стопанствата си по време на война, а също и причинените от войната загуби на работоспособното население. По тази причина големи маси от хора продължават да обедняват. Това поражда обществено недоволство и политическо противопоставяне. Управляващите усилват държавния апарат и възвисяват властта и значението на царската власт. Царят от втората египетска династия Джосер заповядва да му бъде издигната пирамида на шест стъпаловидни етажа, която символизира погребален дом – стълба към небето. Идеята за връзката между властта на земния цар и небесните богове е развита при следващия владетел и основател на Трета египетска династия Снефру, който има две пирамиди с височина 99 и 100 метра. Пирамидите вече не са стъпаловидни, а имат триъгълен профил, който символизира едновременно и връх на слънчев лъч и погребален дом на царя. Синовете на Снефру и техните наследници започват да се титулуват Синове на Ра и издигат свои пирамиди. Най-високата от тях е на сина на Снефру – Хуфу (гр. Хеопс). След седем века политически живот Старото египетско царство се разпада на отделни номи, тъй като постепенно областните управители се изравняват по богатство с царете и започват да водят междуособна борба за власт. Едва след около 200 години, през 2050 г. пр. н. е., египетската държава е обединена около град Тива и неговия цар Ментухотеп І. Тази държава е наречена от египтолозите Средноегипетско царство. Средноегипетското царство просъществува от 2050 г. пр. н. е. до 1720 г. пр. н. е. През това време египтяните започват да усвояват освен напояваните от разливите на р. Нил земи и високите земи от двете страни на речната долина. На запад от реката на мястото на тресавищата е прокопано огромно изкуствено езеро при днешния град Фаюм. То е свързано чрез канал с р. Нил и служи за напояване на огромни новоусвоени територии.
» Няма коментари
» Напиши коментар
|
||||
| < Предишна | Следваща > |
|---|
