1"informajiq"
на Thursday, 13 November 2008 16:24от martina
на Thursday, 13 November 2008 16:24от martina
tuk ima mnogo informaciq i e mn hubav saita
Начало 
Статии История на България Ранно Българско Възраждане (ХVІІІ – първата четвърт на ХІХ век)
Статии История на България Ранно Българско Възраждане (ХVІІІ – първата четвърт на ХІХ век) | Ранно Българско Възраждане (ХVІІІ – първата четвърт на ХІХ век) |
|
Страница 1 от 5 В историята на българския народ Възраждането се разглежда като епоха на преход от Средновековието към Новото време. В рамките на възрожденската епоха се осъществяват радикални промени в стопанския, социалния, духовния и политическия живот на българите, които създават благоприятни предпоставки за постепенното преодоляване на изостаналостта и изолираността на българското общество от модерната европейска цивилизация. Основа на иновационните процеси в българските земи е постепенното капитализиране на икономическите отношения в Османската империя. Под влиянието на сложен комплекс от вътрешни и външни фактори, производството и търговията в българските земи видимо нарастват. Настъпват осезаеми изменения и в организацията на производствената дейност. Появяват се манифактурното и фабричното производство. Разширява се стокообменът с големите европейски държави. Оформят се многобройни български търговски колонии в различни градове на Южна Русия, Влашко, Средна Европа. Чувствително се увеличават и материалните възможности на заможните българи. Стопанският просперитет от своя страна пък създава реални предпоставки за оформянето през ХVІІІ и ХІХ в. на възрожденската буржоазия. Заражда се и националната интелигенция. Епохата на Възраждането се характеризира и с динамични изменения в областта на духовния живот. През ХVІІІ и ХІХ в. в недрата на българското общество се извършва една цялостна духовна обнова, която има за цел да доближи възрожденските българи до постиженията на буржоазната цивилизация. Заражда се движението за новобългарска просвета, появява се книгопечатането и периодичният печат. Настъпва подем в областта на литературата, науката, музиката, архитектурата. Поставят се основите на модерната светска култура. В рамките на възрожденската епоха съществени промени настъпват и в етно-демографското развитие на българите. През ХVІІІ и ХІХ в. българското население чувствително се увеличава и достига до около 6-6,5 млн. души. Едновременно с това се извършват и сложни миграционни процеси от планинските райони към равнините, от селата към градовете, от вътрешността на страната към големите имперски центрове – Цариград, Одрин, Александрия, Смирна. Множеството военни конфликти на Балканите пораждат вълни от емигранти, които се заселват в Южна Русия, Бесарабия, Влашко. Създават се реални предпоставки за формиране на българската възрожденска нация, която през 70-те години на ХІХ в. е официално призната от Високата порта. Важна роля за това оказва другото мощно общобългарско движение през Възраждането – движението за църковнонационална независимост. Съществен дял в историята на българското общество през ХVІІІ и ХІХ в. заемат и процесите на политическо възраждане. В хода на стопанските, социалните и духовните промени, които настъпват в живота на възрожденските българи, се създават благоприятни предпоставки за зараждане на националноосвободителната идеология и за активизиране на борбите за освобождение на България. През ХVІІІ и началото на ХІХ в. българите масово участват в руско-турските войни и в освободителните прояви на съседните балкански народи. Постепенно започва подготовката и на самостоятелни въоръжени акции, а след Кримската война възниква и организираното освободително движение. Появяват се първите емигрантски политически организации, разработват се различни програми и планове, търсят се подходящи съюзници. Кулминацията си българското националноосвободително движение достига по време на Априлското въстание от 1876 г. и Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. За хронологическите граници на Българското възраждане съществуват различни мнения. Първите по-изявени възрожденски дейци като Васил Априлов, Неофит Бозвели, Георги Раковски, Любен Каравелов и др. приемат за начало на възрожденската епоха 20-те – 30-те години на ХІХ в. Непосредствено преди Освобождението Марин Дринов лансира тезата, че Възраждането започва с появата на “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски (1762 г.). Подобно мнение застъпват и Боян Пенев, Михаил Арнаудов, Иван Шишманов, Никола Станев и др. В навечерието на Втората световна война Христо Гандев пък обосновава тезата, че долната граница на възрожденската епоха трябва да се отнесе към края на ХVІІ-ти – началото на ХVІІІ в. Съвременната историческа наука приема, че Българското възраждане започва в началото на ХVІІІ в. Известни различия съществуват и по отношение на горната граница на възрожденската епоха. Някои автори, които възприемат Възраждането преди всичко като епоха на българското Просвещение, считат, че възрожденските процеси завършват със създаването на Българската екзархия. Други изследователи, които поставят акцента върху решаването на българския политически въпрос, приемат, че за включените в територията на Княжество България земи възрожденската епоха завършва с Берлинския договор от 1878 г., за Източна Румелия – със Съединението от 1885 г., а за Македония и Одринска Тракия – с Балканските войни (1912-1913 г.). В съвременната научна литература обаче като горна граница на Българското възраждане се сочи Освобождението на България през 1878 г. В така начертаните хронологически рамки на Възраждането – от началото на ХVІІІ в. до Освобождението, условно се открояват три периода: първият (Ранно българско възраждане) обхваща целия ХVІІІ-ти и първата четвърт на ХІХ в.; вторият започва от средата на 20-те години на ХІХ в. и продължава до Кримската война (1853-1856 г.), а третият започва от края на Кримската война и завършва с Освобождението на България. Границите и на трите периода имат условен характер, но чрез тях се откроява различната степен на зрялост на основните тенденции в развитието на възрожденските процеси. Епохата на Българското възраждане е широко застъпена в българската историография. Основни са трудовете на проф. Христо Гандев (“Ранно възраждане”), проф. Николай Генчев (“Българското възраждане”), проф. Вера Мутафчиева (“Книга за Софроний”), както и тези на проф. Марин Дринов, проф. Иван Шишманов, проф. Боян Пенев, проф. Михаил Арнаудов, проф. Димитър Косев, проф. Александър Бурмов, проф. Пламен Митев, проф. Снежка Панова и др. В края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. Османската империя изпада в дълбока политическа, военна и финансова криза. Причините за това тежко състояние на Високата порта са комплексни, но първият сериозен удар за Османската държава е започналата през 1683 г. неуспешната война срещу Австрия и нейните съюзници Венеция, Полша и Русия. Така през 1699 г. по силата на сключения Карловацки мирен договор отстъпва значителна част от своите европейски владения. През ХVІІІ в. Османската империя е сполетяна от нови загуби. Военните конфликти с Иран, с Русия и с Австрия продължават, но всички те се оказват крайно неудачни за Портата. Особено тежки последици за Турция имат войните й с Русия през 1768-1774-та и 1787-1791 г., в резултат на които султанът губи Северното Причерноморие и Крим. Митът за непобедимостта на османската армия окончателно рухва, а Османската империя се превръща във второстепенна политическа сила.
» 8 Коментари
2Коментар
на Saturday, 04 April 2009 19:28от HRISI ДА НАИСТИНА ИМА ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ////МНОГО ПОЛЕЗЕН САЙТ
3"tupa istoriq"
на Tuesday, 28 April 2009 13:31от vanq tupa e istoriqtaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa aa
4Коментар
на Sunday, 10 May 2009 20:57от sesi1992 saita e super
5Коментар
на Saturday, 04 July 2009 15:25от Sevdalina Blagodarq na sazdatelq na saita, tai kato se zanimavam s istoriq i tazi informaciq naistina mi be6e polezna. :-)
6"Boje"
на Wednesday, 30 September 2009 15:38от dasis tq istoriata ne e tapa ami na6ata gospoja e tapa 6toto nii karahme samo edin 20 minuten 4as a tq ni dava kontrolna vhodno nivo ot koeto nie nqmame u4ebnici a tq vika koito si nameri y4ebnik hubavo a koito ne si nameri neznam mn me nervi :@
7"история"
на Monday, 16 November 2009 20:10от пламчо много полезна информация има тук
сайта е супер 8"благодаря"
на Monday, 18 January 2010 19:46от stfu! Най-накрая имаме исторически сайт с толкова пълна информация и на български език! да знаете, че ще зарибя много хора по този сайт
» Напиши коментар
|
|||||||
| < Предишна | Следваща > |
|---|
