|
Разгромът на маркиз Бонифас дьо Монфера в Ахридос (Източните Родопи). Цар Калоян |
|
Сподели
|
1207 г. започва сравнително спокойно на българо-латинския фронт. За пръв път между цар Калоян и никейците се сключва спозазумение за съвместни действия срещу латинците. Главна задача на българкста армия е превземането на Адрианопол. Тежковъоръжените части на цар Калоян обграждат Адрианопол. В него има само десет рицари начело с Пиер дьо Радингам, но многобройните жители на града са вече отявлени врагове на българите. Налга се обсадата да се води по всички правила. Тридесет и три каменометни машини започват да разрушават стените на крепостта. Сапьорите пък ги подкопават в основите. Император Анри не може да окаже помощ на обсадените, защото в същото време Теодор Ласкарис натъпва в Мала Азия. Вече през Април цар Калоян е свъвсем близо до овладяването на Адрианопол. И когато Адрианопол е почти превзет, цар Калоян внезапно сваля обсадата. Жофроа дьо Вилардуен отдава това на Божията намеса и искрено се удивлява как е възможно да се спаси град, намиращ се толкова близо до покоряването си. Най-вероятно се появява унгаркса опастност и цар Калоян е принуден да се съобрази с нея. Това обяснява загубата на инициативата у българите чак до септември 1207г. Император Анри едва през юли е в състояние да събере необходимата армия, за да се придвижи към полуразрушения Адрианопол. ....
|
|
Продължава...
|
|
|
Могъщество на Българската дървана при цар Йоан Асен II (1218–1241) |
|
Сподели
Управление на цар Йоан АСЕН II в периода 1218–1230 г. Дипломатическа дейност на Йоан Асен II. Подобряване на отношенията с Унгария. Брак между Йоан Асен II и Ана-Мария, дъщеря на Андрей II (1219–1221), и връщане на Белградската и Браничевската област. Мирен договор с епирския владетел Теодор Комнин през 1224 г. Брат му, деспот Мануил, се жени за дъщерята на Йоан Асен II. Смъртта на латинския император Робер дьо Куртене и въпросът за настойничеството на малолетния Балдуин II Фландърски. Договор на Йоан Асен II с Латинската империя и годеж на дъщерята му с малолетния император (1228 г.). България си връща областта Филипопол. Нарастване на политическото влияние на България и опасенията на епирския император Теодор Комнин. Нарушаване на договора с България. Битката при Клокотница на 9 март 1230 г. Значение на победата. България разширява територията си на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. България – хегемон на Балканския полуостров. Иван Асен II – “цар на българи и гърци“. Вътрешна политика на Йоан Асен II. Развитие на градския живот, занаятите, търговията – Дубровнишката грамота от 1230 г. Монетосечене. Грижа за развитието на църквата и манастирите. Посещение на Йоан Асен II през 1230 г. в Атон. Дарствени грамоти за манастирите “Ватопед“, “Зограф“, “Протата“, “Ивирон“, Великата Лавра “Св. Атанасий“. Търпимост към богомилите. Издигане на Търново като политически, религиозен и културен център.
|
|
Продължава...
|
|
|
Цар Симеон – владетелят, който искаше да управлява Константинопол |
|
Сподели
|
Управлението на цар Симеон бележи един от върховете в историята на средновековна България, когато тя се превръща не само в могъща държава, но и в изключително за времето си средище на книжнина и култура. Той застанал на престола, когато бил на 27 години, но това не му попречило да прояви изключителни за възраста си разностранни способности...
|
|
Продължава...
|
|
|
Кога за първи път е отбелязано името България на Балканите и в Европа |
|
Сподели
|
Първият официален исторически документ, в който е вписно името България, са Актовете на Шестия Вселенски събор, проведен през 680-681 г. в Цариград. То се съдържа в един знаменателен пасаж от речта на сирийския презвитер Константин от Апамея, произнесена на 9 август 681г. на 16-то заседания на Събора. От това личи, че към август 681г. българската държава вече е съществувала, при това носела е същото име, което носи и до днес - България. Очаквайте продължение ! ... "Ключ към древната българска история" - Петър Добрев
|
|
|
Смисълът на името България |
|
Сподели
Има следи, че векове наред думата "българи" в нашата страна е била не само име на народа, а белег за порядъчност и човешка чест. Затова преди стотина години в Македония се е родило следното определение на думата българин: "Българин е кой не лъже, не краднува, не сменя вярата си за печена кокошка." Представата, че само достойният човек заслужава името българин, е била присъща не само на волжките българи, но и на нашия народ. Затова, когато някой опетни своето достойнство, и до днес хората с възмущение му казват: „Ти българин ли си, бе!" Неслучаи-но един от най-достойните наши възрожденци - д-р Иван Богоров - е написал някога крилатите думи: „Трябва да направим хора и ще има човещина. Трябва за направим българи и ще има България!" В най-трудния за народа ни исторически период този мъдър българин е призовавал не към дива жестокост срещу поробителя, а към изграждане на духовния храм на нашия народ, защото е разбирал, че само чрез издигане на най-светлите качества на духа може да се освободим и да си изградим здрава и силна държава. ..
Очаквайте продължение ! ...
"Ключ към древната българска история" - Петър Добрев
|
|
|
|